Интегралната схема (IC), понякога наричана чип или микрочип, е полупроводникова пластина, върху която са произведени хиляди микрорезистори, кондензатори и транзистори. Интегралната схема може да функционира като усилвател, осцилатор, таймер, брояч, компютърна памет или микропроцесор. Специфичните ИС се класифицират като линейни (аналогови) или цифрови в зависимост от предназначените им приложения.
Линейните интегрални схеми имат непрекъснато променливи изходи (теоретично могат да се получат безкраен брой състояния), в зависимост от нивото на входния сигнал. Както подсказва името, нивото на изходния сигнал е линейна функция на нивото на входния сигнал. В идеалния случай, когато моментният изход се начертае спрямо моментния вход, кривата ще изглежда като права линия. Линейните интегрални схеми се използват като аудио (AF) и радиочестотни (RF) усилватели. Операционният усилвател е често срещано устройство в тези приложения.
Цифровият IC работи само на няколко дефинирани нива или състояния, а не в рамките на непрекъснат диапазон от амплитуда на сигнала. Тези устройства се използват за компютри, компютърни мрежи, модеми и честотомери. Основният градивен елемент на Digital IC е логическа врата, която може да обработва двоични данни, тоест сигнали само с две различни състояния, които се наричат ниско (логическа 0) и високо (логическа 1).
